Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2007 12:12 - Човекът и градът
Автор: amazonpearl Категория: Други   
Прочетен: 1129 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 22.11.2007 12:13


/Есе/

Още от древни времена хората са се разделяли на групи, родове, племена, като по този начин си помагали един на друг, улеснявали живота си. Това е природно заложено у всяко животно, каквито всъщност сме и ние, хората. Вярно, дарени сме с по-усъвършенствана нервна система и разум, който може би трябва да напиша с главно „Р”, но дълбоко в себе си, в недрата на подсъзнаваното, ние сме просто животни. Водим се от първичните си нужди от храна, подслон и семейство.

 

Семейството е най-малката социална група, която може би стои на първо място по важност, защото в нея ние се оформяме като отделни и независими личности, изграждаме характер и психика. Социалният ни инстинкт, който е тясно свързан с инстинкта за продължаване на рода, се е разрастнал, което автоматично води до създаване на по-големи и по-големи групи, подредени и структурирани изцяло „по човешкиму”. Опитваме се да се отдалечим колкото се може по-надалеч от природното си начало, като поставяме разума като граница помежду ни. Смятаме човека за уникално и величествено същество, стоящо над законите на естественото, мерим според своите мерки и теглилки. Отредили сме си място, равностойно на мястото на слънцето – всичко се върти около нас, а ние сме мярка за съществуващото и несъществуващото. В книгите си, посветени на срещата си с индианския магьосник от племената на толтеките Дон Хуан, Карлос Кастанеда ни кара да потънем в различни реалности, паралелни на нашата, което до известна степен поставя човешката реалност под въпрос: защо и кой е отредил тя да е истинската? Но колкото и да разсъждаваме върху този въпрос, ние не можем да приемем друго, освен нея и продължаваме да се обожествяваме.

 

Смятайки се за всезнаещи и съвършени творения, ние създаваме връзки и групи, поставяме се в рамки и граници, които претендираме, че разбираме. Градът за нас е дом, поле за изява, театрална сцена. Искаме и започваме да опознаваме света около нас – направили сме невероятни научни постижения, изследвали сме дълбините на космоса и сме привлечени от това, което е отвъд него. Прогресираме отвън, видимо и неуспоримо, но също така този прогрес на екстровертността ни е довел до интровертен регрес. Не са случайни всичките войни и борби, водени от векове насам. Те са отражение на природното у нас, над което винаги се опитваме да доминираме. Природа е законът за надделяването на силния върху слабия и в опитите си да отхвърлим естественото, животинското у себе си, когато го потискаме, то избива по различен, неестествен начин. Избива във вид на войни, катаклизми и душевни трагедии.

 

Глобализацията, която създаваме уж с цел да направим живота си по-лек, да създадем близки взаимоотношения, често се явява пречка за достигането до истината. Писателят Габриел Гарсия Маркес се изразява много точно по този въпрос с думите: „Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.” Проблемът при нас обаче е, че бързаме да срещаме хората, като пропускаме винаги най-важната среща – срещата със себе си. И не защото не се замисляме за същността на нашата идентичност, а защото в размислите си винаги стигаме до извода, че се познаваме, което ни подвежда и ни разрушава търсещата интровертност. Градим характер, който не разбираме, поставяме човешкия си разум над зрително и незрително и се чувстваме готови за света отвън, а всъщност не сме се подготвили за този отвътре. Загробваме се в представи и убеждения, ставаме роби на собственото си съзнание, а когато вътрешно в себе си не сме свободни, не може да става и дума за външна свобода (свобода в рамките на социума). Издигаме прегради вътре в себе си, които ни ограждат и отвън, а ние недоумяваме от къде са дошли.

 

Всичките предразсъдъци, които си създаваме, противоречат на природните ни дадености и ни заграждат, ограничават реенето на душата. Опитите ни да се приобщим към някакво „племе”, да сме част от обществото, в чистото си състояние не са отрицателни, но за тяхната положителна стойност е нужно първо едно задълбочено и обективно разбиране на нашето същество, на нашият живот и смисъл. Едва тогава, когато това бъде постигнато, човекът и градът няма да бъдат в конфликт.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - семейството...
04.12.2007 19:16
Както изглежда, имаш доста очертан мироглед за днешно момиче на 18 години! Наистина ли си на толкова?! Извинявай за нетактичния въпрос, но съм приятно впечатлен! И аз мисля, и това е установила науката, че ние, хората сме животни, но с най-развит мозък. Но, животът ни в цивилизацията, която е изградила по-голямата част от човечеството ни отдалечава от хармоничното развитие с природата и останалите нейни деца. Това, защо е стигнала тази част от човечеството до откъсването си от хармоничния начин на живот си струва да разнищим, но сега искам да насоча вниманието си към тази най-малка част от обществото, както се явява днес, семейството. В същност, това семейство, което ние, цивилизованите хора знаем не е това, което е съществувало като основна клетка по времето, когато човеците са живяли в хармония помежду си и с природата! Аз живо се интересувам от народите, които и до ден днешен живеят изолирани от цивилизацията или доскоро са живяли така и още не са си загубили хармоничната ценностна система. По-спецялно съм се интересувал от обществото на североамериканските индиянци и ескимоси, които упорито и до ден днешен не желаят да приемат нехармоничните ценности, които с огън, кръст и меч вече 500 години им налагат. Такива народи помнят ценностната система и общественния живот и устройство такова, каквото е било преди нахлуването на цивилизацията. Смея да твърдя, че така са живяли и т. нар. европейци преди да им се наложи да строят нехармонични общества. Та, семейството в хармоничното о-во се е припокривало повече с общността или т. нар. първобитна комуна. Тогава, когато хората са се препитавали от това, което им е дала природната седа ловувайки и събирайки диви плодове почти не е имало рязко разделение на трудаа м-у членовете на общността, освен разделението на труда м-у жените и мъжете. Но, това разделение не означава, че мъжете и жените не са умеели да правят това, което е правел и другия пол Просто когато мъжете са ходели на лов, през това време жените, заедно са се грижели за децата, обработвали са кожи, шиели дрехи, мокасини, готвели и пр. дейности, които и до ден днешен патриалхално мислещите схващат като "женска работа". Но, когато са се организирали да съберат реколтата, например от диви малини и боровинки, то са се включвали всички -мъже, жени и деца! Често на жените им се е налагало да могат и да воюват, ако селото е нападнато от вражески отряди, докато мъжете са далеч, на лов! На мъжете също се е налагало често да умеят да шият дрехи, когато са скъсани по време на дълъг поход, да обработват кожите, да готвят, да разбират от лечебни растения и пр. Всички тези дейности изисквали общи усилия от всички членове на о-вото. Така и взаимопомощта е била единствената възможност за ефективен труд и оцеляване! Тогава е било разпространено многоженството, което е и естествената същност на стадното животно, наричащо се човек! Смъртността между мъжете е била по-голяма, поради това, че често загивали на лов и в битки. Така в общността винаги имало повече жени. Така един мъж обикновено е имал повече от една жена и много деца. Това е представлявало това, което сега наричаме семейство, но разбираш, че децата, готвенето и много трудови дейности са се извършвали дружно, на нещо като нашите седенки и беленки, тъй, че тагавашното "семейство" до голяма степен се е припокривало с общината - за това този начин на живот учените таричат първобитна община или първобитен комунизъм.
Това семейство, което ние сме свикнали да разбираме като такова е възникнало с навлизането на нехармоничното общество и неравнопоставените човешки отношения, които са се основавали и до ден днешен се основават в-ху собствеността и владеенето на средствата за труд и резултатите от този труд. А, знаеш, че в неравнопоставеното о-во, каквото за съжаление е и днес нашето, така и както и на повечето места по света налага неравнопоставено отношение и строеж на тази т. нар основна клетка на о-вото.
Извинявай за дългата тирада, но се надявам да е полезно едно наше бъдещо общуване!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amazonpearl
Категория: Изкуство
Прочетен: 48187
Постинги: 14
Коментари: 37
Гласове: 278
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930