Моята природа е Природата!
Всичко заслужава да Бъде!
Всичко ще Бъде!
Понякога се раждам в светлината. Не съм сигурна, че мога точно да го обясня, но някакво странно чисто усещане се възкресява у мен още с първите слънчеви лъчи. Ставам от тясното и твърдо дървено легло, покрито само с тънък пласт слама и една стара черга, протягам се невъздържано и се прозявам с такава огромна алчност, че ако да си поемеш въздух беше престъпление, сигурно щях да бъда заловена и изгорена на клада.
Скромната ми килия беше почти празна: пред леглото ми имаше само един голям прозорец с бели, дантелени перденца и една квадратна масичка с чекмедже, която ползвах за работа и в която си складирах всички писма и картички от стари приятели и любовници, които изоставих, когато реших да замина. Не тъгувах за тях и не съжалявах за решението си, но обичах да си припомням хубавите моменти от предишния си живот. Точно за това, когато се установих за малко по-дълго време на едно място, им изпратих адреса си. Някои от тях ми бяха сърдити и не успяваха да разберат защо ми бе нужно да предприема това пътешествие. Осъзнавах, че през тази година, през която живеех като номад и нямах никаква възможност да се свържа с близките си, бях наранила много от тях. На практика, не можеха да бъдат сигурни дали съм жива и здрава, а и аз точно в онзи момент не се чувствах такава, но не можех да си позволя излишна емоционалност. Разбирах, че е настъпил крайният момент, в който трябваше да преодолея всичките си страхове и да се изправя най-накрая пред себе си.
Обичам всеки ден от това време, което прекарвам тук, на земята. Често се питам какво ли е отвъд и дали е по-красиво. Нерядко хората са казвали „Сигурно е на по-добро място.” Няма да се опитвам да скрия любопитството си. То е част от това, което се опитвам да разнищя: себе си. Но когато се събуждам с първите слънчеви лъчи и когато усещам святостта на дните, които прекарвам тук, разбирам, че всяко знание идва в най-подходящия момент – тогава, когато ще съм готова да го прегърна, но и тогава, когато и то ще бъде способно да ми се разкрие с цялата си прелест.
Въпреки че всеки момент от един земен ден е безценен и невероятен, сутринта си е останала моята слабост. Всеки път когато небето свали нощното си було, когато най-различни гадинки започнат да излизат от своите скривалища и да прославят завръщането на Деня, всеки път когато чуя ромоленето на близкото поточе рано сутрин, се чувствам като годеница на Слънцето: светла, влюбена и щастлива. Цялата природа се е разлистила и е разкрила като че ли своите най-дълбоки и мистериозни тайни и въпреки това изглежда невъзможна за разгадаване. Обикновено когато човек изпитва безгранично щастие, не успява напълно да осъзнае това, което му се случва. Не успява да го изрази напълно, но целият му вътрешен свят се променя. Погледът става по-бистър, цялото тяло се изпълва с енергия и топлина, а мисълта е поне десет пъти по-лесна за контролиране. Изпитвала съм това няколко пъти в живота си и съм благодарна на Създателя, че съм успяла да се докосна до тази част от себе си. Защото съм убедена, че свещената сутрин се ражда първо у мен.
Jelaq ti svetli dni :)