Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2015 23:24 - ТАЙНИТЕ КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС......
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11677 Коментари: 7 Гласове:
20

Последна промяна: 04.04.2019 14:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Колко много тайни си отиват заедно с нас...Замислял ли си се колко много неща таиш в себе си...Колко много чувства затваряш в душата си...И колко много хора правят същото като теб...А замислял ли си се колко много възможности си изпуснал премълчавайки...
Колко много мигове на щастие са се изгубили...И колко много хора си лишил от техните мигове на щастие...Замислял ли си се че докато ти мечтаеш за нещо, за някого...този някой може би също мечтае за теб...или за някого...Но няма как да знаеш...защото от страха сида бъдеш истинскии от неговия страх всички скрити вопли си отиват...И остава само спомена за пропуснатото...И колко тъжно е,че тези неща остават скрити...Колко много хора си тръгват, разделят се...а толкова прости думи никога не биват изричани...И не..не става дума само за любов...Колко често казваме на любимите си хора че ги обичаме?Колко често казваме на родителите си че въпреки всичко те са прави..и ние винаги ще ги обичаме?
Колко често казваме на приятелите си че без тях нищо не би било същото...Отнема само секунда да благодарим на някого...да му кажем че държим на него...А ние винаги пропускаме да направим нечии ден по-добър...И не- не става дума за това да бъдеш добър човек и да правиш само добри неща...Става дума за това да позволиш на душата си да живее пълноценнои да позволиш на другите да го направят.
    Не затваряй себе си за красивите неща,казвай по-често на близките си нещата ,които имаш нужда да им кажеш...защото никога не знаеш кога ще бъде твърде късно да им кажеш каквото и да било...
                                                                                      Прочетено в нета





Гласувай:
20



1. paciencia - Поздрави и благодарност за текста!
04.01.2015 01:22
Свързвайки го с блога, мисля си колко пъти се въздържам да коментирам, а може би само няколко думи биха усмихнали някого или биха направили мъничко по-лека болката или отмили тъгата.
цитирай
2. astrojozi19 - толкова верни думи!
04.01.2015 07:17
Толкова искрено и важна истина. Мерси
цитирай
3. valeska - Поздрав!
04.01.2015 08:51
Има неща, които се заключват дълбоко в сърцето и те просто остават там. Дали човек обича толкова, колкото винаги повтаря, че обича.? Не знам!...
цитирай
4. distrelets - Вълнуващ и верен текст :))))
04.01.2015 10:57
Благодаря за публикуването на този текст. Да, вярно е, че често мълчим и пропускаме мигове. Все очакваме нещо от другите, а по-малко се замисляме какво даваме. Пожелавам ти лек, споделен ден!
цитирай
5. emi1ts - ".. Става дума за това да позволиш на душата си
04.01.2015 10:57
да живее пълноценно и да позволиш на другите да го направят..."- Чудесно казано!
Благодаря!Хубав неделен ден!
цитирай
6. ivoki - БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ
04.01.2015 22:55
МИРЪТ ДА Е ВЪВ ВАС....
цитирай
7. tres1 - ..Замислял ли си се колко много неща ...
16.01.2015 01:40
Ммм-да направих опит да се позамисля с всички налични около 10% от човешкият ми потенциал за най-различни неща ... защо така, а не иначе или обратното на това, а не онова и си представих милиардите възможности от паралелни светове, въпроси, можеби и отговори и докато на някое се спра и ... бух - компютърчето рече - късо, изпържи се, позамириса на тамян и... Та след като размислих реалност друга си представих - каданс забавен и ...о, да живота си поразпилян видях и позабравен и осъзнах какво нещо е това скоростта. Замислял ли си се понякога, че няма по-голяма скорост от тази на мисълта. Замислял ли си се, че сетивата с които разполагаме живота ни променят в зависимост от скоростта, че има старци, които някак си младеят, че има остарели мънички деца. Замисляме ли се и колко често прахосваме си времето за това и онова и колко време би ни трябвало да оценим и опознаем прелестите на света. Когато нещо от това макар и малко осъзнаем започваме със себе си неистова борба ... нима това или такъв ще ни е краят, ще има ли и нещо като "хепи енд" след това. Мечти, заблуди и измами - садили сме ги цял живот и чакаме не бурен да расте, а приказни цветя. Отнема само секунда, за да се огледаме - постъпките, живота си да оценим, а правим ли го, колко често? Мечтаем за душите си имагинерно щастие, но с друг ще можем ли го споделим? Надяваме се искаме и искаме, и искаме..., а даваме ли ? на кого, по колко и дали дължим ... " Живот ли бе да го опишеш" ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3797771
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031