Прочетен: 1629 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2007 12:13
/Есе/
Още от древни времена хората са се разделяли на групи, родове, племена, като по този начин си помагали един на друг, улеснявали живота си. Това е природно заложено у всяко животно, каквито всъщност сме и ние, хората. Вярно, дарени сме с по-усъвършенствана нервна система и разум, който може би трябва да напиша с главно „Р”, но дълбоко в себе си, в недрата на подсъзнаваното, ние сме просто животни. Водим се от първичните си нужди от храна, подслон и семейство.
Семейството е най-малката социална група, която може би стои на първо място по важност, защото в нея ние се оформяме като отделни и независими личности, изграждаме характер и психика. Социалният ни инстинкт, който е тясно свързан с инстинкта за продължаване на рода, се е разрастнал, което автоматично води до създаване на по-големи и по-големи групи, подредени и структурирани изцяло „по човешкиму”. Опитваме се да се отдалечим колкото се може по-надалеч от природното си начало, като поставяме разума като граница помежду ни. Смятаме човека за уникално и величествено същество, стоящо над законите на естественото, мерим според своите мерки и теглилки. Отредили сме си място, равностойно на мястото на слънцето – всичко се върти около нас, а ние сме мярка за съществуващото и несъществуващото. В книгите си, посветени на срещата си с индианския магьосник от племената на толтеките Дон Хуан, Карлос Кастанеда ни кара да потънем в различни реалности, паралелни на нашата, което до известна степен поставя човешката реалност под въпрос: защо и кой е отредил тя да е истинската? Но колкото и да разсъждаваме върху този въпрос, ние не можем да приемем друго, освен нея и продължаваме да се обожествяваме.
Смятайки се за всезнаещи и съвършени творения, ние създаваме връзки и групи, поставяме се в рамки и граници, които претендираме, че разбираме. Градът за нас е дом, поле за изява, театрална сцена. Искаме и започваме да опознаваме света около нас – направили сме невероятни научни постижения, изследвали сме дълбините на космоса и сме привлечени от това, което е отвъд него. Прогресираме отвън, видимо и неуспоримо, но също така този прогрес на екстровертността ни е довел до интровертен регрес. Не са случайни всичките войни и борби, водени от векове насам. Те са отражение на природното у нас, над което винаги се опитваме да доминираме. Природа е законът за надделяването на силния върху слабия и в опитите си да отхвърлим естественото, животинското у себе си, когато го потискаме, то избива по различен, неестествен начин. Избива във вид на войни, катаклизми и душевни трагедии.
Глобализацията, която създаваме уж с цел да направим живота си по-лек, да създадем близки взаимоотношения, често се явява пречка за достигането до истината. Писателят Габриел Гарсия Маркес се изразява много точно по този въпрос с думите: „Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.” Проблемът при нас обаче е, че бързаме да срещаме хората, като пропускаме винаги най-важната среща – срещата със себе си. И не защото не се замисляме за същността на нашата идентичност, а защото в размислите си винаги стигаме до извода, че се познаваме, което ни подвежда и ни разрушава търсещата интровертност. Градим характер, който не разбираме, поставяме човешкия си разум над зрително и незрително и се чувстваме готови за света отвън, а всъщност не сме се подготвили за този отвътре. Загробваме се в представи и убеждения, ставаме роби на собственото си съзнание, а когато вътрешно в себе си не сме свободни, не може да става и дума за външна свобода (свобода в рамките на социума). Издигаме прегради вътре в себе си, които ни ограждат и отвън, а ние недоумяваме от къде са дошли.
Всичките предразсъдъци, които си създаваме, противоречат на природните ни дадености и ни заграждат, ограничават реенето на душата. Опитите ни да се приобщим към някакво „племе”, да сме част от обществото, в чистото си състояние не са отрицателни, но за тяхната положителна стойност е нужно първо едно задълбочено и обективно разбиране на нашето същество, на нашият живот и смисъл. Едва тогава, когато това бъде постигнато, човекът и градът няма да бъдат в конфликт.
04.12.2007 19:16
Това семейство, което ние сме свикнали да разбираме като такова е възникнало с навлизането на нехармоничното общество и неравнопоставените човешки отношения, които са се основавали и до ден днешен се основават в-ху собствеността и владеенето на средствата за труд и резултатите от този труд. А, знаеш, че в неравнопоставеното о-во, каквото за съжаление е и днес нашето, така и както и на повечето места по света налага неравнопоставено отношение и строеж на тази т. нар основна клетка на о-вото.
Извинявай за дългата тирада, но се надявам да е полезно едно наше бъдещо общуване!