Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2008 17:07 - Улицата - незавършено
Автор: amazonpearl Категория: Изкуство   
Прочетен: 1245 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Някой да е минавал по тази улица? Днес поне пет пъти я посетих. Загледах се в нея и едва сега виждам колко е остаряла. Като дете често си играех върху гърба й и сега разбирам тази така нетипична за асфалт извивка. Помня я млада и дъхава, с гладка кожа, лъскава и привлекателна. Тогава младите жребци-москвичи ч ухажваха и я докосваха с палавите си гумени ръце по няколко пъти на ден. Бяха луди по нея, обхождаха, правеха й комплименти, а тя, кокетката, все се надуваше и се правеше на недостъпна. На едни пускаше, на други им въртеше някакви улични номерца: омаломощяваше девствените им резервоари, завоите й изсмукваха и последната капка бензин и иначе напетите Москвичи увисваха изтощени на някой далечен ъгъл. Нямаше никъде бензиностанция и стояха жадни и за напитка, и за нов акт с хитрата улица. Колкото по-жестока ставаше, толкова повече я желаеха. Беше магнетична с огледалните си повърхности и гладките форми, излъчвсаше лъст и женски сексапил; понякога се правеше на невинна и се чуваше дерски смях, друг път гълчеше по гаменски и псуваше, но пак беше неустоима. Разнообразна беше и никога не доскучаваше. Плезеше съблазнително език, но винаги по някакъв изтънчен начин. С достойнство. Опитвах се няколко пъти да я погаля с велосипеда си така, както правеха големите, но тя все ме събаряше… Уж за мое добро. „Много си малка още за мен” – ми казваше. Яд ме беше. Другите се забавляваха с нея, тя също се забавляваше, а на мен ми беше забранено, защото бях малка. А най-много мразех, когато ми казваха „Като пораснеш ще разбереш”. Наистина ме вбесяваше, прибирах се вкъщи с гръм и трясък и чупех чиниите на майка за да си отреагирам… Сега ми липсва този сервиз. Всъщност, изпочупих толкова много чинии заради нея, а тя дълго време не ми разрешаваше да я докосвам. Настойчиво я умолявах и един ден склони, тъй като бях буйно дете и не и давах мира. Най-накрая! Толкова жадувах този момент! Плъзнах се по екзотичната й негърска настилка със стария си скейтборд, набирах постепенно скорост, като отвреме навреме се спирах, за да се опомня, да осъзная къде се намирам. След това отново потеглях и играех от сутрин до вечер. Веднъж оплела ме в мрежите си, мръсницата не искаше да ме пусне. Всъщност, не съм много сигурна дали съм се съпротивлявала. Помня единствено безсънните нощи, в които съм се разхождала по нея в цялата си прелест и невинна похотливост, забивала съм токчетата си в нея от яд, задето ме е спъвала някога. Понякога ме дразнеше със самоувереността си, но осъзнавах, че аз бях досущ като нея – наперено дете, след време девойче, а сега… себе си. Сега я виждам толкова променена. На места има кръгли дупчици – от токчетата, които съм забивала. Настилката й вече не е шоколадова като едно време – наместо това е леко сива и прилича на козина на мишка. Обсипана е с бразди, завоите и са се изострили като свити лакти, а самата тя е станала кокалеста до анорексичност. Гърбът й е осеян с пъпки и брадавици, по набръчканата й кожа пълзят лунички и петънца. Чак гърбица й се е образувала от похотливите набези на Москвичите и от безразсъдните детски игри. Сега Москвичите са стари дядковци, в най добрия случай застаряващи чичковци. Извън мода са и на тяхно място се появиха някакви изумителни красавци, лъскави и сексапилни мачовци. Но те не си падаха по старата улица и не минаваха никога по нея. Тя стоеше самотна и изтощена, само отвреме навреме усещаше ласките на някой отчаян Москвич  или Трабант. Но и те вече бяха на изчезване…



Тагове:   незавършено,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amazonpearl
Категория: Изкуство
Прочетен: 89338
Постинги: 14
Коментари: 37
Гласове: 278
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031